Сонар /от английски sonar, Sound Navigation And Ranging – определяне на местоположение и обхват с помощта на звукови вълни/ е инструментален хидроакустичен комплекс, използващ акустични сигнали за определяне положението на неподвижни и плаващи обекти под вода. Работата на подобни устройства е базирана на принципите на хидроакустиката, който изучава особеностите на разпространението, отражението и затихването на звуковите вълни в реална водна среда.
Известно е, че звуковите вълни са единственото ефективно средство за предаване и получаване на информация под вода. От всички видове енергия, известни до момента, звуковата може да пътува на най-големи разстояния във водата.
Как работи сонарът?
Основните елементи на сонара са подводен излъчвател, който създава звукова вълна, и приемник (хидрофон), който приема отразения ехосигнал. Получените сигнали се изпращат към индикаторни устройства: записващо устройство, електродинамичен високоговорител, телефони, електронно-лъчева тръба. Рекордерът измерва и записва разстоянието до обекта електрохимично на лента. С помощта на телефони и електродинамичен високоговорител получените сигнали се прослушват на аудио честотата и се класифицират. На катодно-лъчева тръба се показва сигнала от обект и се измерва разстоянието и посоката до него.
Какви видове сонари има?
Според принципа на действие сонарите се разделят на два вида: активни и пасивни.
Активни сонари
Активните сонари излъчват звуков сигнал, отразяващ целта и връщащ се в приемника. Тъй като скоростта на звука във водата винаги е приблизително една и съща (1,5 км / сек), като се определи времето между изпращането на сигнала и връщането му като ехо, можете да се изчисли разстоянието до обекта.
Пасивни сонари
Пасивните получават звуковите сигнали, които излъчва самата цел. Тъй като рибите излъчват твърде слаби звукови сигнали, пасивният сонар почти не се използва за риболов от лодка. Най-често такива устройства намират приложение при различни изследователски цели.
За какво се използват сонарите?
Те имат много приложения. Например, на подводниците са инсталирани инструменти за събиране на информация за околната среда и навигацията. Понякога риболовните лодки също са оборудвани със сонари за откриване на рибни ята, а биолозите използват тези устройства, за да изучават звуците, издадени от морските обитатели.
Така наречените циркулярни и секторни сонари се използват доста успешно за изграждане на зони за сигурност и периметри. Такива устройства биват инсталирани на входа на пристанищата и петролните платформи. Преносимите устройства от своя страна често се използват от водолазите. А сонарите за странично сканиране са изключително полезни при дейности, които са свързани с полагането и поддържането на различни подводни комуникационни кабели и тръбопроводи. Видът на водата, в която се използва сонар, оказва силно влияние върху неговите характеристики. Така например звуковите вълни са по-ефективни в чистите води. В солените водоеми звукът се абсорбира и отразява от солите, които са разтворени във водата. Високочестотните вълни, както и вълните с ниска честота, са доста чувствителни на подобно разсейване и затова не успяват да проникнат в солените водоеми. В случай, че във водоема има повече кал, пясък и растителност на дъното му, те имат способността да поглъщат и разпръскват сигнала на звука, като по този начин рефлектират върху силата на отразените сигнали, като значително я намаляват. Скалите, коралите и всички други твърди предмети пък отразяват аудио сигнала по-лесно.
